Решението да организираш сватба в днешно време е почти равносилно на това да си купиш апартамент. Разбира се, леко хиперболизирам, но не съвсем без основание. Много хора, макар и да искат, не разполагат с необходимите средства. Други разчитат на помощ от родителите си или дори теглят кредит, за да осъществят така бленувания ден. Не е художествена измислица, че цените у нас са високи, особено след въвеждането на еврото. А когато някои доставчици чуят, че става въпрос за сватба, сякаш решават, че услугата, която обикновено струва Х лева, трябва изведнъж да стане три пъти по-скъпа. 

Ние също бяхме от хората, които се замислиха дали си струва или по-добре да си направим околосветско пътешествие. Добре, признавам, аз – булката – се замислих. Например сто дни на кораб. Мъжът ми, разбира се, ми се изсмя и каза, че няма търпение да попита шефа си за отпуск. Но признавам, че решението да организираме сватба беше едно от най-добрите, които сме вземали. За щастие, в днешно време малко хора ти подаряват сервиз или ютия и дори успяваш да покриеш голяма част от разходите си с подаръците. Да, те не са най-важното, но са достатъчно важни, за да не можем напълно да ги пренебрегнем.

Не е лесно и да решиш кого да поканиш, особено ако имаш голяма рода и братовчеди до девето коляно, с които си близък и които дори са ти приятни. Тенденцията вече не е да се правят огромни сватби с по 300 гости, както едно време. Може би с изключение на Гоце Делчев. Все по-често младоженците предпочитат да ограничат броя на гостите, но да изберат интересна локация и да превърнат сватбата в няколкодневно приключение както за себе си, така и за близките си.

Нашето приключение започна горе-долу така. Отидохме на една сватба, много ни хареса и решихме, че защо пък да не проверим какви места има и да направим един приблизителен бюджет. Свързахме се с няколко локации, но в крайна сметка посетихме само една – Pine Hill.

Още с първото посещение усетихме, че това е нашето място. Не само заради самия комплекс, но и заради хората, които го стопанисват. От първата ни среща до последния ден те бяха до нас, даваха ни разумни съвети и, подчертавам, разумни цени. Казвам го, защото наистина го мисля. Освен че ни предоставиха комплекса, ни помогнаха с украсата и организацията. Дори смятам, че не ни взеха достатъчно за всичко, което направиха.

По природа съм творческа личност, но с времето се научих да бъда и прагматична. Цялото преживяване – от осъществяването на нашата визия за сватбата до организацията и престоя на гостите – беше повече от чудесно.

Всяка двойка е различна, всяка булка е различна. И нека не се лъжем – рядко младоженецът има особено голям глас в организацията (за жалост!). Но пък, от друга страна, може би не е случайно, че мъжете живеят по-дълго. Оставили са контрола в ръцете на жените, докато те самите се наслаждават на живота и не се тревожат за дреболии. Те се грижат само за важните неща. 

Това, което всъщност искам да кажа, е, че ние искахме весела и спокойна сватба, без излишно суетене и помпозност. Днес, когато разглеждам снимките, виждам, че точно това се е случило. А най-хубавото е, че и гостите са го усетили.

Аз почти през цялото време бях боса. Поведох хорото, както се казва, и половината гости ме последваха. Чувствах се свободна, дива и щастлива.

Много се радвам, че решихме да осъществим този ден, защото той не прилича на никой друг празник. Събираш всичките си любими хора на едно място, забавлявате се, а пред вас се разгръща своеобразен сценарий, в който вие избирате какво, кога и как да се случи. Дори музиката е изцяло по ваш вкус. Чувствате се красиви, обичани и всичко някак придобива магичен смисъл.

И днес, ако някой се чуди дали да организира сватба, или да замине на околосветско пътешествие, бих му казала следното: когато остарееш, живот и здраве, ще можеш да пътуваш. Но само веднъж си млад, със здрави колене, здрави родители и приятели, готови да танцуват до четири сутринта, дори и върху столовете. Защото за някои неща наистина може да стане късно.