Запознахме се в малкото градче Провинстаун в Америка. Започнахме като приятели, а с времето приятелството ни естествено се превърна в любов. Преминахме през много препятствия и пропътувахме дълги разстояния, но ето че шест години след запознанството ни, въпросът беше зададен.
След предложението на Митко за брак, решихме да се оженим още следващото лято, а датата – 6 септември, дойде съвсем естествено. Аз съм от Бургас, а той – от с. Лиляново (Сандански), затова Денят на Съединението сякаш беше подходящ за нашата история – морето и Пирин да се съберат в един празник.

 
В търсенето на подходящо място за сватба, обиколихме много места – от Царево до Петрич. Имахме първоначален избор на сватбена локация и организирахме всичко според нея. Два месеца и половина преди сватбата обаче всичко се промени – друг град, друг ресторант, друга църква и напълно различна концепция. Пейзажът от лозя се превърна в морски, а така естествено се роди и мотото ни: морето каза „ДА“ на Пирин.


Организирахме сватбата сами. Аз обичам да планирам, а Митко беше човекът за всичко, което трябваше да се пренесе, закара, вземе или поправи. За нас беше важно денят да е такъв, какъвто си го представяме, а не просто да следва готов модел.
С декорацията ни помогна цялото семейство, като главно действащо лице беше сестра ми Мария. Заедно изработихме арката за изнесения ритуал, фотобудката, украсата за масите и още много малки детайли по нейна идея и дизайн. Всички с радост се включиха – родители, сестри, близки. Именно това направи сватбата ни още по-лична – зад всеки детайл стоеше човек от семейството ни, много време и желание.

Спомените от този ден, разбира се, са много, но има някои от тях, които се отличават повече от други. За мен, най-вълнуващият момент през деня беше, когато Митко стоеше от другата страна на вратата, очаквайки да ме види за пръв път в булчинската ми рокля. С всяка секунда вълнението ставаше все по-голямо. Реакцията му в мига, в който очите ни се срещнаха, е един от спомените, които ще останат завинаги в съзнанието ми – просто не може да бъде описана. 


Разбира се, не всичко мина по план. Първият ни танц например беше по-скоро борба с воала, отколкото с хореографията – постоянно го настъпвахме и не успяхме да направим това, което си представяхме. В крайна сметка, просто го свалих и купонът продължи.

Но въпреки красивата украса и прекрасната рокля, ушита за мен, най-щастливи ни направи пълният дансинг, който споделихме с приятели и роднини, пътували от близо и далеч, за да отпразнуват този ден с нас. Играха се дълги хора, импровизираха се хореографии и се изобретиха нови танцови движения. 


Ако трябва да дам един съвет на бъдещите булки, бих казала да не се вкопчват прекалено в плановете си. Понякога всичко може да се промени в последния момент преди сватбата и да се получи дори по-добре от планираното. Важното е да не позволявате на дребните неща да ви развалят настроението. В крайна сметка именно непланираните моменти се превръщат в най-забавните спомени.


За нас сватбата беше естествено продължение на връзката ни – нещо, за което сме говорили и което сме искали още от самото начало. Най-важното беше, че успяхме да споделим този момент с най-близките си хора. А останалото – хубавото, неочакваното и дори несъвършенствата – вече са част от нашата история. Благодарим на кумовете си – Таня и Галин, и на всички останали, допринесли за радостта и смеха ни на този ден!

Виктория Бъчварова-Гутева

Снимки: Ирина Йотова