Нашата история

С Мартин се запознахме покрай общ приятел в дискотека – не особено романтично, но още от първата ни среща сякаш пламна искра. Скоро започнахме да се виждаме всеки ден, а първата ни кратка почивка съвпадна с началото на ковид пандемията. Само месец след запознанството си заживяхме заедно – не по план, а по съдба. Изолацията се оказа не изпитание, а основа за връзка, в която се обикнахме истински – с всичките си навици, странности и битовизми.

Големият урок дойде, когато заминах да уча във Виена. Никога не съм вярвала във връзки от разстояние, но ние се научихме да се обичаме отдалече, с доверие, търпение и усилие. След близо четири години и един съвсем непретенциозен разговор за бъдещето, той вече беше с пръстен в джоба. Без драми и без сценарий – просто сигурност, че искаме да продължим заедно. Месец по-късно заминахме за Сейшелите, а на последния плаж от разходката из резорта, той ме извика на една скала „да видим гледката“, и когато се обърнах, беше с пръстен. Не го очаквах и за секунда, но „Да“-то дойде мигновено и категорично. Едва тогава видях и свещите, и цветята, наредени на пясъка – бях без очила, простено ми е. Беше чист, спонтанен, безкрайно щастлив момент.

Сватбата

След годежа си дадохме една година, за да имаме свобода на избор и да подходим спокойно към организацията. Тя започна разбира се с роклята! Винаги съм казвала, че тюлът не е за мен, и разбира се по закона на „никога не казвай никога“, роклята, в която се влюбих, беше именно тюлена – на Vera Wang. Така че, пробвайте неща извън комфортната си зона – може точно там да ви чака голямата изненада. Съвет: не носете обувки, които искате да свалите 4 минути след като ги обуете или рокля, която да ви спира от движение и танци. Сватбата е за да се забавляваме, а неудобството от облеклото, колкото и красиво да е то, не е от компромисите, които си заслужава да направите. В този ред на мисли, единственото неудобство за мен беше моят воал. Той беше поръчков от Сингапур, чакахме го близо 5 месеца и тежеше поне 3 кг – истински кошмар за главата ми, прическата и респективно фризьорката ми Мадлена. Един огромен апел към всички булки – бъдете себе си! Колкото и да ни вдъхновяват социалните мрежи и модните тенденции, най-красиви сме, когато се чувстваме в хармония със себе си. Истинската увереност идва от вътрешното усещане за комфорт и именно то ни прави наистина сияйни.

Относно същинската организация, Excel стана най-добрият ми приятел! Най-трудното определено беше да се спра на само една концепция, но когато я открих, всичко си дойде на мястото. Идеята беше проста – да направим всичко наопаки на типичното. Не искахме “сватба за гостите”, а празник за нас.

Избрахме много цвят, много природа и още повече смисъл. Най-любима ми беше работата с декораторката ни Марияна. Тя влезе в главата ми и надмина очакванията ми, което не е лесна задача. Дори ушихме покривки специално за деня, защото просто нямаше подходящи в България (ако има желание – има и начин).

Във всеки детайл вплетохме по нещо от себе си – рисувах и изработих ръчно поканите, менютата и малките подаръчета за гостите. Исках във всеки малък елемент да има нещо лично и от нашата енергия. Крайният резултат не беше просто декорация, а лична история, разказана в цветове и форми. Продължавайки с идеята за „различното“, с Криси, която отговаряше за нашия кетъринг, измислихме цели три менюта, за всеки по нещо. Всички бяха толкова разнообразни и свежи, колкото и самата сватба. Моят визуален фаворит бяха ръчно направените равиоли на райета. Тортата беше приготвена на място и мисля, че грабна вниманието на всички. Ние изсипахме пресни плодове и поръсихме с пудра захар за финал, така че беше не само красиво, но и супер интересно шоу.

Снимки: Филип Кръстев