През септември м.г., мъжът ми беше кум на сватбата на един от най-близките си приятели. Прекрасна сватба, класическа, с много гости. В края на традиционната реч на кума, той коленичи с пръстен, а аз щях да припадна. Наистина! Това беше възможно най-неочакваната постъпка, която изненада всички, които го познават, поради простата причина, че той е всичко друго, освен романтик.
Няма да забравя реакцията на Кремена Халваджиян, когато споделих, че ще се омъжвам! Разбира се, че веднага се разхвърчаха предложния къде да отидем, какво ще ми покаже и че едни от най-хубавите рокли са в „Bridal Fashion“.
Отидохме заедно там и собственика на бутика – Анелия Петкова, започна да вади невероятни произведения на изкуството. Когато пробвах „Equilibrium“ на „Pronovias“ и се видях в огледалото, сърцето ми се обърна. Представих си всичко… как Джо ще ме види за първи път, как ще реагира, представих си църквата, погледа на баща ми и очите на децата ми. Никой не очакваше от мен такъв избор. Всеки, който ме познава знае, че съм ексцентрична, че не се обличам много официално и според мен хората очакваха кецове и нещо хипарско. А аз просто исках на този ден да бъда Жена! Всеки детайл по тази рокля е изработен ръчно. С Кремена се постарахме да променим малко модела – отворихме гърба, махнахме подплатата и ръкавите, измислихме една ръкавица.
Мястото на нашата сватба открих съвсем случайно през една от социалните мрежи. Отидохме веднъж, видяхме го и просто беше любов от пръв поглед, както се случи и с роклята. Датата беше 1 юни, Денят на детето. След като публикувах първите снимки от партито, някои хора ме питаха дали не сме се женили в Италия. Ние просто си я донесохме тук, благодарение на всички, с които избрахме да направим празника си.
Това, на което държахме и двамата с Джо беше всеки да има свободата да комуникира с когото и когато си поиска, да няма нарочна фотосесия, нищо задължително и протоколно, никой от всички 300 приятели нямаше строго определено място, нямаше табели с имена, нито уморителните детайли, които обикновено убиват настроението на всяка сватба.
Имаше една много дълга маса за 100 човека и много разхвърляни щъркели по поляната. Храната беше изумително хедонистично съвършенство, вкусните коктейли замаяха главите на всички много приятно, украсата пренесе любимата ни Италия в Кокаляне, а диджеят и музикалната изненада, поднесена от голямата ми дъщеря и неин съученик, разпиляха от удоволствие мозъчните ни клетки по тревата!
Огромно Благодаря на Бебо Халваджиян за фантастичните, майсторски кадри! За това, че никога не разбрахме къде е, а той винаги беше там, около нас! И му благодарим, че се съгласи да снима сватба!
Благодарни сме и на времето, че направи чадър и единствения ден измежду поне две седмици преди това и няколко дни след, в който изгря слънце и не валя дъжд, беше нашия! И разбира се, на всички Приятели, с които празнувахме Любовта!
