Запознахме се във Франкфурт чрез обща приятелка, която ни покани на разходка до Висбаден. Животът в Германия ни сближи и след години приятелство преоткрихме връзката си – естествено и сякаш водени от съдбата. Любопитен знак за това беше и сватбата на нашата приятелка, на която хванах букета, малко преди Вили да ми предложи. Направи го романтично и внимателно планирано. То се случи в специален за нас град в Германия – мястото на първата ни истинска среща. Вили беше организирал всичко тайно, включително и фотограф „под прикритие“, който улови всеки миг от този незабравим момент. Изненадата беше пълна, а споменът – безценен.
Непосредствено след годежа започнахме търсенето на локация в България – само месец по-късно вече имахме избрано място и основни подизпълнители. Искахме да е близо до голям град за удобство на гостите ни от чужбина, но и сред природа за повече простор. Така открихме идеалното решение край Пловдив – невероятен комплекс, съчетаващ романтика, стил и спокойствие. Екипът беше професионален и отзивчив и ни помогна да подберем останалите партньори.
Избрахме датата 6 септември заради символиката ѝ, а и защото именно тя се освободи случайно, сякаш предопределена да бъде нашата. Организирахме всичко сами, дистанционно от Германия, без да сме виждали нито мястото, нито хората на живо. Доверихме се на интуицията си и на общуването с тях. Като добър екип и с помощта на родителите ни, които поеха част от задачите на място, сватбата премина точно така, както я мечтаехме.
Роклята открих сравнително бързо – заедно с майка ми в бутик Areti в София. Имах ясна представа какво искам, а там успяха да отговорят на всяко мое желание, създавайки уникална и персонализирана визия. Намерих модела, който беше всичко в представите ми – съчетаваше елегантност, романтика и модерна изтънченост, с внимание към детайлите и плавни линии, подчертаващи фигурата, без да ограничават движението. За официалните тоалети на майка ми и част от гостите се погрижи дизайнер Поля Миланова от Mon Amour.
Не мина и без изненади – младоженецът претърпя операция на ръката само седмица преди сватбата. Това беше единственият ни истински стрес, но въпреки всичко запазихме спокойствие и бяхме готови за Големия ден.
Нашата сватба беше истински тридневен празник – благодарение на дългия уикенд гостите от чужбина пристигнаха по-рано и веселбата започна още предния ден. Самият сватбен ден започна спокойно и организирано. Църковната церемония беше особено трогателна – лична, красива, споделена със семейството и най-близките ни приятели.
По-късно вечерта дойде ред на първия ни сватбен танц – валс, за който се бяхме подготвили с много старание. Вълнението беше огромно и въпреки травмата на младоженеца, танцът се получи емоционален и усмихнат – един от най-запомнящите се моменти от деня. Спазихме и традиционните български ритуали, като най-забавен беше танцовият двубой на кумовете с професионални танцьори, който предизвика бурен смях и аплодисменти.
Декорацията беше стилна и хармонична – бургунди, пепел от рози и екрю, съчетани с евкалипт. Шаферките допълваха палитрата с рокли в пепел от рози.
Отправяме благодарности към нашите родители и сестри, които бяха до нас през цялото време. Специално благодаря на кумата и сестра ми за незабравимото моминско парти, както и на шаферките, които бяха душата на празненството и внесоха невероятно настроение.
Снимки: Bellevue
