Текст: Виолета Цачева, сн.: Цветан Игнатовски & личен архив
С екипа ни „отвличаме“ Ромина Андонова за два дена от семейното й гнездо, тъй като сме й отредили отново ролята на булка. Пътуваме за фотосесията по китния Подбалкански път към Шато Копса – райско кътче за сватби в близост до Карлово и си говорим, че са изминали почти 10 години, откакто бе избрана за „Мис България 2010“ и тогава сме я снимали. За това време тя добавя към фамилията си тире и става Тасевска. Омъжва се за футболиста Дарко Тасевски и създават 3 деца. До скоро живеят в чужбина – Израел и Тайланд, заради неговите спортни ангажименти с местни клубове, но вече са в България и се установяват трайно. Ромина е изумително организирана, има артистичен талант и то не само един. Като дете е пяла във вокална група „Бон-бон“, а също и с Орлин Горанов, Георги Христов, Нели Рангелова, Росица Кирилова. Завършила е „Графичен дизайн“, а сега следва специалност „Биология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Играла е модерен балет, тренирала е карате и волейбол, освен това не спира с ангажиментите си като модел на Visages Model Group. С Дарко сами отглеждат децата си и си разпределят грижите. Докато се придвижваме към замъка, разговаряме и скачаме от тема на тема.
– Ромина, според теб времето лети ли?
– Веднага се сещам за моя любима песен на Стефан Вълдобрев.
„Времето лети все по-далеко
Ние го следим, но по-полека
Чорлави глави – като пирати
Пеем и чакаме зората“
Времето наистина лети, като че ли вчера се запознах с Дарко и започна нашето приключение. Първо заминахме за Израел и там се роди Дария. След 2 години се преместихме в Тайланд и там на бял свят се появиха Давид и Антонио. След още 6 години се върнахме в България и започнах мой бизнес,като записах и магистърска програма в СУ. Скоро имах рожден ден и си дадох сметка за всичкото това, но и осъзнах, че времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства и души.
– Мечтала ли си за голямо семейство?
– Да, винаги съм искала поне 3 деца. Радвам се, че и Дарко споделя идеята ми за голямо и сплотено семейство. Самият той има две сестри, а аз един брат. Не ни е лесно, но е много весело при нас.
– Как пламна любовта ви и кога получи предложението?
– С Дарко се срещнахме през 2010 г., а през 2012-та ми предложи брак. През същата година се оженихме и ни се роди първото дете. Преди сватбата живяхме близо две години заедно. За мен това е много важно и съществено, когато трябва да вземеш решение по кой път да поемеш с този човек и особено дали да създадеш семейство с него. През този период разбрах, че той е моята половинка и ще бъде пълноценен родител.
– Бяхте ли планирали децата и как се чувстваш като многодетна майка?
– Не сме ги планирали, но въпреки това, те се появиха като по план – през една година и девет месеца всяко следващо. За мен децата са естественото продължение на една връзка, ето защо са били очаквани и желани. Много често казвам, че майчинството е най-трудната работа, носеща радост. Щастлива съм с тях и се старая да им осигуря детството, което заслужават.
– Има ли кой да ти помага в отглеждането на хлапетата?
– Ако ми се наложи, мога да разчитам на майка ми или майката на Дарко, която е в Македония. Ежедневните грижи си ги разпределяме с баща им. Смятам, че възпитанието на децата е отговорност само и единствено на родителите.
– Кои са ценностите, които крепят успешния брак?
– За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича. Аз силно вярвам, че съм намерила този човек и това е основата върху, която се гради бракът ми.
– А какво прави един дом семейно гнездо?
– Взаимното уважение и почитане между членовете на семейството.
– Любими неща, които присъстват на вашата маса за обяд или вечеря?
– Задължително домати, краставици и сирене. Закуска, обяд или вечеря, те са винаги на масата. Сега зимата е малко по-трудно точно с тези зеленчуци, но се старая да им предлагам други сезонни такива. Изключение правим за закуската в събота, когато винаги има палачинки. Антонио много често ми помага. Всъщност той се буди с тази идея.
– Освен, че си отдадена съпруга и майка, следваш в Университета, работиш! Как се справяш с всичко?
– С добра организация на времето. Всяка сутрин ставам в 6 часа и така времето ми стига. Планирам си седмицата предварително и не позволявам на никой и по никакъв начин да променя плановете ми.
– Успяваш ли да откраднеш време за себе си?
– Успявам да намирам време за себе си, но не е много. Обикновено трябва да избирам между нещата, които обичам да правя. Все пак мисля, че това е нормално предвид възрастта на децата. Да не забравяме, че мъжете ни също имат нужда от внимание и много често споделям свободното си време с Дарко.
– Как реши да отрежеш дългите си коси?
– Обичам да експериментирам с косата си и през годините съм й „посягала“ често. Постепенно намалявах дължината и си играех с цветовете. Е, сега промяната е драстична, но на мен много ми харесва (б.а. отскоро Ромина е блондинка). Също така късата коса има много предимства – малко коса, лесна за изсушаване, лесна за миене, лесна за поддържане, дава усещане за лекота. Всички това е от голямо значение когато си на 24-часов работен ден.
– Имаш ли хоби?
– Обичам да танцувам. Когато имам възможност, ходя с дъщеря ми на зумба, но много често си танцувам у дома.
– А спортуваш ли, за да поддържаш тази идеална фигура?
– Ходя на бокс, тичам в парка и от време на време плувам, но спортувам не заради фигурата, а защото по този начин се чувствам по-добре, духът ми е по-бодър и посрещам трудностите по-лесно. Като съвременна и динамична жена, ежедневието ми е забързано и имам нужда от енергия и тонус.
– Към какво си се устремила сега?
– Устремила съм се към усещането за лична свобода и действам в тази посока.
