Отново казах „Да“ на 18.08.2023 – за втори път през лято 2023. За „втори път“, защото вече бяхме отпразнували сватба „номер едно” – в чужбина през месец Юли. Сега беше ред и на сватбата ни в България. Вече бяхме минали през изисканата и формална атмосфера на класическо черно и бяло в грандиозна бална зала за сватба „номер едно“. Решихме, че сватба „номер две“, ще бъде различна – навън, под откритото родно небе, пъстра, светла и цветна, и малко щура. С тази идея на ум, ние се влюбихме в приказния Midalidare Estate, който ни плени с омайващи планински гледки и елегантен комплекс.  Роклята ми, въздушна като приказка, беше творение на Ателие Александра.  Украсените с изумителни 3D цветя рокля и воал се сляха перфектно с визията ни. Съвършенството на втория сватбен ден беше гарантирано с таланта на „Tepe Studio“, които оформиха цветовете и настроението по уникален начин. Сестра ми, Ива, с грижа и внимание към всеки малък детайл, създаде изящни покани, менюта, вестници със сватбени новини за гостите, стилни етикетчета за подаръците и още какво ли не и с невероятния си артистичен дар допълни атмосферата до перфектност.

Моят „втори сватбен ден“ започна в уюта на модерната къщата към „малката винарна“ на Midalidare. Покрай мен, жените от моето семейство, моите майка и сестра, бабите ми, заедно с моите лъчезарни шаферки озариха ранното утро с емоции и усмивки. С майсторски усет за красота, талантливите фризьорка и гримьорка превърнаха моментите на грим, прически и трескава подготовка в истинско изкуство. Постепенно и неусетно към нас започнаха да се присъединяват и мъжете в семейството, близки и любими за мен хора.

В същото време, моята поливинка, Франк, с бъклица ракия, мезе и оркестър, покани кумовете, на които луксозния  хотел „Midalidare“ изигра ролята на техен дом. Около тях се насъбраха и други гости, отседнали или пристигащи в главния хотел. Формира се „отборът“ на младоженеца и всички, по българска традиция, тръгнаха към „малката винарна”, намираща се в другия край на комплекса, за да „откраднат” булката. След преговори и „съпротива“, входната врата на къщата, в която бях аз, беше съборена. Последваха стълкновения и претърсване и Франк най-сетне ме намери в най-отдалеченото помещение. Разбира се, аз бях само с една обувка и Франк имаше задачата да намери и ми подплати „удобно“ втората. Настроението се повдигаше от овации и почерпки. По стар обичай, за да ни „върви по вода“ ние, младоженците, минахме по водата полята от майка ми и започнахме булчинското хоро, което ни изведе навън. Хорото беше неуморно, с нарастващо вълнение и ентусиазъм, но постепенно премина във Welcome Drinks с избрани вина на Midalidare, дискутиране на нашия вестник, изпълнен с любопитни моменти от нашата история и сватбени новини. Във въздуха се носеха вълшебните трели на арфа. Темпото се смени и това даде възможност на гостите да се настанят за церемонията.

Официалният ритуал беше изпълнен с цветя и пъстри багри на фона на възхитителна планинска гледка, ромолящия шепот на водопада и изумителното българско небе. Гостите бяха развълнувани от думите на прекрасната ни водеща Мая Петкова, а ние с Франк, опиянени, си разменихме нашите обети. Церемонията завърши с фойерверки пъстър прах с цветовете на дъгата като кулминация на неповторимото преживяване!

Заобиколени от нова вълна от поздравления и овации, ние с Франк се качихме на нашето специално превозно средство за деня – ретро мотор с кош, с което се оправихме към църковната церемония. Преди да ни последват, гостите се разхладиха с коктейли и вина от избраната селекция на винарната и се подкрепиха с елегантни ордьоври.

За тържеството в „голямата винарна”, гостите бяха посрещнати с първата изненада – табло с бурканчета мед . Всяка маса носеше име на цвете, така че на всяко бурканче имаше името на госта и масата-цвете, на което да седне. Етикетчета предизвикваха усмивки на лицата с елегантния си стил и закачливите инструкции за настаняване. Веднага зад това табло, гостите виждаха красив фонтан и дълги маси покрити с бистро светлини наредени около дансинга.

На всяка маса, наречена с името на различно цвете, се разстилаха аромати и цветове – ярки цветя, разкошни плодове и разноцветни свещи. Всеки гост намери името си на малка бутилчица специална ракия, която го очакваше  на мястото му. Ракията, подарък с много любов от моите кръстници, беше точният персонален акцент на всяка място.

По стар български обичай Франк и аз бяхме въведени от фолклорен танцов състав, с глави покрити с червен воал. Спазихме много стари български традиции, от захранване на младоженците от родителите, през ритането на менчето и чупене на питката над нашите глави, до представяне на народни танци и кумска ръченица-надиграване. Старите ритуали бяха умело съчетани със съвременни и модерни.

Интересна беше кулата от чаши за шампанско върху която ние с Франк разляхме шампанско за гостите. Като подарък за мен, Франк изпълни на китара неповторима серенада с песента Perfect на Ed Sheeran. Тя се превърна в нашия първи танц, когато Франк захвърли китарата а нашият диджей, Бедрос, продължи неусетно песента в изпълнение на Андреа Бочели. Моята рокля се преобрази на дансинга по подобен начин на роклята ми от първата ни сватба. По случайност, на същата дата беше и 33-тата годишнина от сватбата на моите родители. Моите кръстници са техните кумове. С много любов и признателност моите родители поднесоха изненада на кръстниците ми.

Менюто беше изкусително, храната – изключително вкусна. Танцувалната вълна обхвана всички присъстващи, дансингът пощуря. Фоеверки, огнени танцьори, светещи маратонки и аксесоари предизвикаха екстаз и въодушевление. Изпълненията на саксофонист добавиха екзотика и романтика. Всичко в този ден беше съвършено – цветна приказка и мечта, която стана реалност.

Първата ни сватба в Америка постави летвата доста високо. Въпреки това, успяхме да я надскочим в България за радост и въодушевление на нас и нашите гости.

С помощта на талантлив екип, неуморимата подкрепата на семейството, верни приятели, скъпи гости и с любовта и щастието в сърцата ни всичко мина както си го мечтаех – цветно, весело, забавно, пъстро, приказно, неповторимо.

С поздрав, Виляна

Снимки: Гого и Ева Кехайови