Трепетно очакваният нов роман на Елена Феранте, спечелила милиони читатели от всички краища на света –
Измамният живот на възрастните” (превод: Иво Йонков, 352 стр., цена: 18 лв.) е не просто вълнуващо четиво за трудното съзряване, а поредната творба на загадъчната италианска писателка, приковаваща вниманието ни до последния ред. Красивото личице на момиченцето Джована се е променило, погрозняло е, а самата тя се е превърнала в непокорна тийнейджърка. Поне така изглежда. Но така ли е наистина? И в какво огледало трябва да се погледнеш, за да разбереш какъв си? Джована търси новото си лице в два града, които се ненавиждат и се боят един от друг – горният, лъскавият Неапол, надянал красива маска, и Неапол на низините, средище на крайности и вулгарност. Девойката се лута между тези два града, но в нито един от тях не намира отговор на терзаещите я въпроси.

Дневникът на една Проклетия (превод: Румяна Маркова, 272 стр., 16 лв.) с ефектните илюстрации на Мари-Ан Абесдри е една щура, вдъхновяваща и изключително забавна книга, която ни учи, че да бъдеш такъв, какъвто си, означава да бъдеш различен. Ако и вие като Фани и мислите, че най-важното в живота е да се забавляваш, възрастните невинаги са прави, а по-скоро обратното, че светът не струва пет пари, ако прилича на училището, то тогава ще се влюбите в този дневник. А ако вече сте си го набавили, значи приемате другите такива, каквито са и не се страхувате да бъдете различни!

За авторките на „Дневникът на една Проклетия“
Виржини Л. Сам, родена 1971 г., е телевизионен и кино-режисьор, автор на пиеси, песни, скечове и романи. Преподава и театър на деца и юноши. Мари-Ан Абесдри, родена 1977 г., е нейна сестра, графичен дизайнер и илюстратор на книги за деца и юноши. Води работилници за изобразително изкуство и илюстрация в училищата. През 1982 г. Виржини изпразнила котешката тоалетна във ваната, в която се къпела сестра ѝ Мари-Ан, за да ѝ отмъсти, задето накъсала на парчета цялата колода карти от любимата ѝ игра „1000 км“. „Вие двете наистина сте ужасни проклетии!“, казала майка им. Години по-късно Виржини става писателка, а Мари-Ан художничка. Двете сестри сложили край на вечните си разправии и обединили енергията си, за да създадат „Дневникът на една Проклетия“ и да разкажат за живота на една очарователна и пакостлива тийнейджърка на име Фани.

„Ева Луна” не е роман, а апотеоз на свободата във всичките й нюанси. Шеметен калейдоскоп, в който екзотичната смес на причудливото и фантастичното прелива в чувственото и еротичното, за да остави незаличими следи в паметта на читателя. Жена прави любов с индианец, ухапан смъртоносно от змия и той оцелява като по чудо. Тя зачева и ражда дъщеря, която нарича Ева, „за да обича живота“. Така започва „Ева Луна“ (превод: Венцеслав Николов, 360 стр., цена: 18 лв.), една от най-експресивните и прочути творби на Исабел Алиенде, разказваща за живописните приключения на героинята. Тя е отгледана в дома на ексцентричен лекар, който мумифицира трупове и в чийто дом майка й прислужва. На шест години осиротява и нейната чернокожа кръстница започва да й намира слугинска работа в поредица от странни домове с метафорично значение, последния от които Ева напуска с гръм и трясък, като изпразва пълно цукало върху главата на министър от правителството. Но това е много малка част от житието на невероятната Ева, която бяга от потисничеството, като разказва приказки.

България и бъдещето на славяните” от Джузепе Менарини (превод: Дария Карапеткова, 76 стр., цена: 10 лв.) е богато подкрепен с факти коментар на бурната и романтична историческа ситуация на Балканите в годините около Съединението, в който България е главното действащо лице. Това е една от най-ранните публикации на 30-годишния тогава автор, свидетелство за жив интерес и отлична информираност по темата, както и за зрял анализаторски талант. Той разпалено описва военните стратегии на Сръбско-българската война, личността на Александър Батенберг, поведението на Русия и останалите Велики сили. Закономерен и очакван ли е стремежът на българите към обединение на Княжество България и Източна Румелия? Как гледат западноевропейските наблюдатели на начина, по който храбрият народ води своята геополитическа битка? Има ли България потенциал за лидерство сред южните славяни?

Последният неиздаван роман на голямата френска писателка Франсоаз Саган – „Четирите кътчета на сърцето” (превод: Красимир Петров, 152 стр., цена: 15 лв.) е с предговор от сина ѝ Дени Вестхоф. Историята ни пренася в заможно френско семейство в провинциален град с неговите драми и фарсове, с фалша, но и с искреността и отчаянието на членовете му. Запознаваме се с грубия, но може би добросърдечен Анри, с красивата и студена Мари-Лор, с чувствителната ѝ майка Фани и главно, с очарователния Людовик, син на Анри и съпруг на Мари-Лор. Претърпял автомобилна катастрофа, обявен за психически нестабилен от продажни лекари, щастливо влюбен, Людовик ще се опита да докаже, че не е луд, на приема, подготвян от семейството му. Как ще се развият отношенията между героите, какво ще се случи на приема, ще надделеят ли „добрите“ и не на последно място, кои са четирите кътчета на сърцето – тези въпроси определено ще раздвижат въображението на читателите.

Приключенията на Пинокио“  от Карло Колоди с оригиналните илюстрации на Карло Киостри от първото издание е незабравима детска класика, едновременно смайваща и трогателна, многократно адаптирана в киното и театъра (превод: Петър Драгоев, 248 стр., 12 лв.). Тя е сред най-прочутите произведения в историята на детската литература и е най-превежданото заглавие за всички времена по цял свят. Това е историята на една дървена кукла, измислена от нейния автор Карло Колоди само за една нощ. Пинокио, чийто нос има свойството да се удължава, когато той лъже, преживява безброй приключения, които сам навлича на главата си със своето безгранично непослушание, но с помощта на приятели, които го обичат и не спират да му помагат, се измъква благополучно от перипетиите и накрая става истинско момче от плът и кръв.

 

„Принцът и просякът“ на Марк Твен с оригиналните илюстрации на Франк Т. Мерил, Джон Харли и Л. С. Ипсен е класически приключенски роман, вдъхнал живот на десетки филмови, музикални и театрални адаптации.
Принцът и просякът“ (превод: Невяна Розева, 336 стр., 12 лв.) излиза за пръв път през 1881 г. в Канада. Твен описва в него с много ирония и сарказъм, но и по един характерен за него изключително увлекателен начин, недъзите и нелепостите в английската държава и съдебната й система през XVI век по време на управлението на династията Тюдор. Това е разказ за две момчета – едното е принц, наследник на Хенри Осми, чието раждане се очаква напрегнато от цяла Англия, а другото е просякът Том Канти, син на крадец и мошеник, чиято поява на бял свят не радва никого. Размяната на дрехи между двамата води до редица приключения, които ще служат и на двамата герои като уроци за цял живот.

Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“ (144 стр., цена: 7лв.), преразказани от Ангел Каралийчев е с оригиналните илюстрации на Гюстав Доре – един от най-големите световни художници! През 1785 г. в Лондон се появила на бял свят една малка книга за приключенията и пътуванията на барон Мюнхаузен. Читателите я като топъл хляб. Германският писател Бюргер превел текста от петото английско издание на немски език и дълго време литераторите смятали, че именно той е нейният автор. Но през 1824 г. животописецът на Бюргер открил, че истинският автор на книгата не е Бюргер, а Рудолф Ерих Распе (1737–1794), известен навремето писател, археолог и естественик. Распе е бил високообразован човек, роден в Хановер и отрано заминал за Англия, където спечелил широка известност. Човекът, който вдъхновил Распе да напише своите весели разкази, не е измислен. Той се нарича Карл-Фридрих-Иероним барон Фон Мюнхаузен. Родил се е през 1720 г. в Баденвердер, близо до Хановер. Няколко години служил като кавалерийски офицер в руската войска и през 1737–1739 г. се бил против турците. Като напуснал Русия, Мюнхаузен се прибрал в родния си град и там останал до края на живота си – 1781 г. По сведенията, оставени от А. Елизен, учен от Гьотинген, барон Мюнхаузен с голямо въодушевление разказвал на приятелите си за необикновените и невероятни свои приключения и пътувания. Неговите разкази били фантастични, весели и наситени с парлива сатира. Те обикаляли от уста на уста из цяла Европа. През 1773 г. Рудолф Ерих Распе гостува на известния барон и успява да запише и да издаде тези истории, озаглавени „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“.