„Когато те видях, аз се влюбих, а ти се усмихна, защото знаеше…“ – Уилям Шекспир
Любовта ни започна там, където най-малко очаквахме – на работа. Без да я търсим, Любовта намери нас. На най-неочакваното място, но и на най-възможното, там, където нашата обща стихия – Математиката – намира проявление. Две самотни души, които дълго бродеха из света загубени до този момент, се намериха, оказвайки се една отдалечена двойка прости числа – близнаци, трудно откриваема в множеството, но предопределена да бъде неразделна. И се хванахме здраво един за друг, борейки се и намирайки решението на всяка житейска задача заедно.
Нашата история започна точно седем години преди нашия най-специален ден, когато Любовта почука на вратата, открехнахме я леко, плахо и несигурно, със страх едва ли не, но с трепетно очакване – дали е тя, онази чаканата, или е поредната загубена душа. А тя се прокрадна между нас с януарски полъх, постепенно започна да се настанява в сърцата ни, стана ѝ топло и уютно и реши да остане завинаги. Черпеше огън от неугасващата камина от страст и приключения, но дори когато се уморяваше, винаги намираше пристан в споделеността на нашите копнежи и стремежи.
И така, осем месеца след първата целувка на нашето начало, на един самотен плаж, със зараждането на вечерта на морския бряг, се роди и най-важното признание – вричането във вечна обич и осъзнаването, че всичко, което сме правили в живота си дотук, ни е водило един към друг. И това начерта пътя към най-важния ден – денят на нашата сватба.
Денят, в който сбъднахме мечтата си
На 22-ри септември, точно 7 години след първата целувка, която даде началото на нашата обща координатна система, ние изживяхме нашата сбъдната мечта. Една любов, прераснала в осъзнато решение за заедност, за неразделност и неделимост, за създаването на най-малката и най-значима единна единица на човешкото общество – нашето семейство. След седмица на проливни дъждове, в нашия ден, денят на равноденствието, когато денят и нощта са равни, както и ние встъпвахме в съюз с равенство, отговорност и себеотрицание, слънцето изгря и озари нашите лица и стопли нашите сърца. Дългоочакваният момент… Трепетното очакване преди началото. Вълнението, пулсиращо във всяка клетка. Мигът, превръщаш се във вечност…
Държейки на традициите и почитайки родното, дълбоко свързана с бащиния дом, булката – аз, трепетно очаквах своята любов, моят бъдещ съпруг Светослав, моето просто число, моята липсваща половина, с която заедно да градим цялост, моят любим, който да поеме ръката ми от до сега най-силната и подкрепяща ръка – бащината, и да ме поведе по пътя към общото безоблачно щастие. Но хубавите неща в живота не идваха даром, затова и младоженецът трябваше да извърви още няколко стъпки, да реши още няколко задачи, преди да достигне до същността – а именно да заслужи моята ръка. С много сълзи и емоции, преминавайки през много математически загадки и пълнейки моята бяла ски обувка с пари (по стара традиция… с нов прочит, той дойде и ме отнесе със себе си като бяло сияние. Първата ни среща беше изключително емоционална – организирана от моите родители по вековен български обичай. Първият поглед в сватбените ни одежди беше през сито – с характерните наричания и народни песни, които ни върнаха към корените ни и създадоха автентичното усещане на раздялата с бащиното огнище по най-емоционалния начин.
Простих се с бащиния дом с благодарност, силни чувства на принадлежност и ясна осъзнатост за приемствеността, която трябва да отнеса в нашия съвместен бъдещ дом – както моите родители са се раздавали с всеотдайност и себеотрицание и са градили нашето семейство като крепост, така и аз имах отговорността да създам дом, изпълнен с морал, ценности, подкрепа и безкористна любов. Логично и последователно, засвидетелствахме обичта си и стремежа към съвместен градеж с нашия църковен брак. Врекохме се пред Бог и пред близките ни и си обещахме както са равни денят и нощта в този ден, така и ние да бъдем равни в любовта, градейки нашето семейство с християнските ценности, обуславяйки го като храм, в който стъпваме със смирение, чисти души и отворени сърца, превръщайки го в крепост, в която винаги ще бъдем истински ценени и безкористно обичани.
Любов, вплетена в безкрайност
Дойде и време за най-емоционалната церемония и моментът пред арката – сърце, вплетено в безкрайност – символизираща любовта, която преплете нашите души и ни направи едно цяло във вечен съюз. Една трепереща бащина ръка, предаваща най-нежната ръка, в друга сигурна, очакваща и обичаща ръка. Докато слънцето нежно галеше лицата ни, ние чертахме нашия завет, като всеки с вълнение произнесе сватбения си обет. И ето момента на първата целувка – най-чаканата и най-истинската, която даде началото на нашето „завинаги“.
Тържеството ни се превърна в истински празник на любовта – с традиционно посрещане, кумска ръченица, вълнуващи речи и сълзи от щастие. В кулминацията на вечерта небето се озари от пиро-мюзикъл под звуците на Young and Beautiful от „Великият Гетсби“ – финален акцент, символизиращ обещанието ни за вечна обич, неподвластна на времето.
Приказката продължава
Седмица след сватбата, съдбата ни подари неочакван меден месец – пътуване, започнало като служебно, но превърнало се в романтично приключение. С един куфар, отделен само за сватбените ни тоалети, пренесохме магията на сватбата си в Ню Йорк. В Central Park направихме последния щрих – фотосесия, която завинаги запечата нашата любов в града на мечтите.
Семейство на седмица, любов на 7 години и щастие във всеки миг. Защото любовта е най-смислената задача, която някога сме решавали и вече знаем верния ѝ отговор – обичта, която е неподвластна на времето. И така ще бъде. Завинаги.
