Нашата история започна преди малко повече от  3 години, тогава още не работех в сферата на красотата. Срещнах бъдещия си съпруг в една айти компания, където и двамата навремето работихме.

Любовта ни пламна почти веднага, два месеца след първата ни среща вече живяхме заедно, една година по-късно се сгодихме.

Пътувахме до Рим по повод рождения ми ден. Това бе първата ни романтична екскурзия, нямах абсолютно никаква представа, че това пътуване коренно ще промени живота ни.

В деня на пристигането ни в Рим (точно на рождения ми ден), получих предложение, на което просто не можех да откажа. След целодневното скитане из романтичните улички, ядене на паста и сладолед, пиене на вино, стигнахме до едно от най-известните и прекрасни места във Вечния град –  Фонтана ди Треви. Решихме да хвърлим по една монета в него, като по този начин си обещахме след години задължително да се върнем отново в Рим.

Обърнах се с гръб към фонтана, затворих очите, намислих си желание и хвърлих монетата във водата. Когато си отворих очите видях този прекрасен мъж да коленичи пред мен с пръстен в ръка. Разбира се, казах „Да!“

Тълпата около фонтана буквално пощуря! Хората ни прегръщаха, снимаха ни на видео, пляскаха и свиркаха, създавайки невероятна еуфорична атмосфера.

Сгодихме се на 30.04.2018 година. Решението да не бързаме със сватбата бе прието и от двама ни. Още миналата година мислихме да я организираме, но в последствие решихме да се спрем на красивата дата 10.10.2020.

Избрахме месец октомври, защото есента в този период е повече от прекрасна. Температурите са още приятни и е топло, но не прекалено. Сезонът на сватбите към този момент обикновено приключва. Ттака решихме, че бихме могли и да спестим някоя сума, а и имахме предостатъчно време да се подготвим за нашето тържество. Организацията ни започна с посещението във Вила Екатерина, където ни допаднаха както условията, така и интериора. Спряхме се на рустик/бохо концепция, която идеално ще се слее с избраното от нас място.

След като капарирахме хотела и ресторанта, нещата някак си се случиха сами по себе си. Отидохме на дегустация на торти в любимата ни сладкарница. Имахме затруднения с избора, защото всяка една беше невероятно вкусна и приятна! Това ни беше първата дегустация и поради това, че се влюбихме в тортите на Диди, решихме, че нямаме нужда да търсим друг сладкар.

След търсения на сватбен фотограф ми излезе спонсорирана обява за такива услуги. Разгледахме сайта, срещнахме се с фотографа в неговото студио и го запазихме за нашия ден. Не мога да опиша колко много ни съвпаднаха вкусовете – неговото виждане е невероятно, естетично и вълшебно!

Наши добри приятели ни посъветваха за ди-джей . Още от първата среща с него усетихме очарователната му харизма и разбрахме, че той е нашият човек.

Дотук сякаш всичко вървеше по мед и масло. Бързо и лесно успяхме да отметнем най-главните задачи, като ни оставаха само онлайн поканите, декорацията, тоалетите и халките.

И точно тогава се случи пандемията, която промени живота на всички ни по целия свят. Около три месеца бяхме затворени вкъщи. Спряхме тотално организацията. Поради КПП-тата майка ми не успя да дойде с мен на първата ми проба на булчински рокли. Нямаше и много избор от салони – поради пандемията повечето от тях бяха затворени.

Кумата ми се оказа затворена в друга държава и нямахме никаква представа кога ще се върне.

Изведнъж организацията на нещо толкова красиво и вълнуващо се превърна в нещо стресиращо и напрягащо. Нямахме до последно представа дали ще се състои нашето тържество или не. Получихме десетки откази от приятелите и близките ни в чужбина.

Стопирахме всички организационни моменти за почти 3 месеца, като изведнъж ни се наложи да бързаме по някои въпроси, такива като с роклята – в салона ми казаха, че най-късно юни месец трябва да бъде поръчана, за да бъде готова за октомври. Аз не бях готова толкова бързо да приема това решение, след като посетих един единствен булчински салон.

Нямах още нито избран гримьор за тържеството, (така и не успях да отида на пробен грим), нито имах яснота дали моят фризьор и козметик ще работят, дали приемат клиенти. Нямахме представа дали нашият ювелир работи, дали ще имаме време да си поръчаме халките.

За мен, като булка и най-вече като гримьор,тези неща са може би от най-голямо значение – начинът по който ще изглеждам в този вълнуващ ден до голяма степен ще определи моето настроение. Роклята, гримът, прическата, маникюрът, състоянието на кожата – това са изключително важни моменти за една булка.

Най-ужасното бе, че нямах никаква представа кога ще ни освободят от „домашния арест“.

Отменяха масово баловете и ранните сватби, извънредното положение все се удължаваше, нямахме възможност да се видим с родителите ни, притеснявахме се за нашето бъдеще.

Седяйки вкъщи и чакайки поне някаква яснота започнахме да се чудим дали изобщо има смисъл да продължаваме с тази организация. След дълго обмисляне решихме да я преместим за догодина, като успяхме да си запазим същата дата – 10.10.2021 година.

Разбирахме, че има вероятност до октомври ситуацията с пандемията да се разреши, но след толкова стрес и притеснения взехме решение да я отложим, за да сме по-спокойни, да имаме достатъчно време да доизчистим детайлите и да сме сигурни, че хората, които обичаме, ще имат възможността да дойдат от чужбина за нашия празник.

Успяхме да преместим всички важни моменти – ресторанта с хотела, тортата, диджея и фотографа, като капарото, което им платихме, го преместихме за догодина. Останахме приятно изненадани от проява на разбиране и професионализъм от всички замесени в организацията.

Радвам се, че приехме това решение. Сега имам възможността да обиколя всички булчински салони, които бях планирала. И майка ми, заедно със сестра ми, ще бъдат до мен в тези вълнуващи моменти.

Ще имам достатъчно време да измисля всеки детайл около декорацията, да отида на плануваните пробни грим и прическа. Ще имаме спокойствието да си изберем халките, да си подготвим нужните документи и да си поемем дълбоко дъх, без да се чувстваме притиснати от липса на време или разстроени от липсата на гостите, които искахме да видим на нашето тържество.

Снимки: Личен архив