Създателите на продуцентската къща First Draft и нашумелия филм “Терапията” разказват за най-интересните моменти от сватбата си и защо избират да кажат „ДА“ в България

Красимира и Антон Белеви живеят в Лос Анджелис. Преди години създават своята продуцентска къща First Draft, с която могат да се похвалят с няколко късометражни филма, луксозна книга с приказки и дебютния си пълнометражен филм „Терапията“, който зрителите ще могат да гледат на голям екран от 7-ми февруари 2025 г.

– Как се запознават Краси и Антон?

Краткият отговор е: на снимачната площадка на късометражния филм “Undo” (Крачка назад). За дългия отговор имаме много различна перспектива!

Краси: „Undo“ ми беше дебют за късометражен сценарий, в който също играх. Меко казано е, че бях притеснена и през половината време не знаех какво се случва.  Станислав Христов, режисьорът на филма, беше организирал екипа за снимките, като голяма част от тях дойдоха от София в Благоевград да снимаме. Първия ни снимачен ден трябваше да бъде в гората, а нощта преди това имаше страшна буря! Не знаехме дали ще успеем даже да стигнем до избраното място, заради черния път. На мен ми беше страшно притеснено… Идва екип, който не познавам, трябва да се погрижим за толкова неща организационно, на всичкото отгоре – буря! Нямахме време да се запознаваме официално и всеки започна работа. Снимах сцена със Севар Иванов и за нея трябваше да има пушек. Тони помагаше за пушек машината, но беше някъде навътре в гората и никой не го виждаше. Беше толкова далеч, че само един човек комуникираше с него. И все викаше в неговата посока: „Тони, пускай!“ и така половин ден слушам за Тони, Тони не виждам. После имахме подобна ситуация с изкуствени светкавици. Той отново беше някъде далеч и отделен от целия екип. По време на снимките, в моята глава, той беше Тони – мистериозния човек от екипа, когото никога не виждам! Чак на края на снимките се запознахме нормално!

Антон: Всичко започна по малко странен начин, защото вечерта преди първия снимачен ден, точно при влизането ни в Благоевград ни посрещна страхотен порой, а буквално на следващия ден трябваше да пресъздаваме буря. Моята роля в проекта беше да помагам по-скоро с по-скучната техническа част, като сваляне на заснетия материал, бекъпване на данните, в това число и практичните специални ефекти, като пушек и светкавици. Но още от първия ден на сета, когато видях за пръв път Краси, тя остави страхотно впечатление у мен, като изглежда че аз съм я видял пръв, а тя пък първо е чула за мен. Всъщност едно от нещата, които много ме впечатлиха още преди реално да се запозная с нея, беше нейното магнетично излъчване и невероятен фокус и професионализъм в това, което върши. Това са неща, които са особено важни, за да може човек да привлече правилните хора, които да нямат нищо против да работят неуморно, почти денонощно. Така, по време на снимките, тя ме привлече по някакъв магичен начин и нещата продължиха да се развиват стремглаво чак след това.

– Колко време изчакахте между годежа и сватбата?

– Сгодихме се на 3-ти септември, на първата ни годишнина като двойка, а сватбата беше през юни. Значи, малко под година.

– Краси, как получи предложението? Как би го описала, като изненадващо, романтично, традиционно?

– Романтично и изненадващо! Бяхме в любимия ми град, Виена, за да отпразнуваме първата си годишнина като двойка и Тони ми предложи точно на този ден, преди да излезем на романтична вечеря. Бяхме в хотела и аз се готвех да излизаме. Той се появи с прекрасен букет и невероятно красив пръстен и другото е ясно. Хванал е точния момент, защото бях готова за снимка! Определено ме познава много добре!

– Къде беше сватбата ви?

– „Пирин голф“. Много се чудехме къде да бъде сватбата и обиколихме цялата страна в търсене на правилното място. Ходихме до Черноморието, разглеждахме места в София, но някак нищо не ни грабваше. „Пирин голф“ беше една от предпочитаните ни локации, но не бяхме сигурни и обиколихме и разгледахме всичко възможно преди да решим окончателно. Спечелиха ни гледката и нивото на ресторанта. Имахме гости и от чужбина и за нас беше важно и двете да са в най-добрата си светлина. По ирония на съдбата, на деня валя и планините едва се виждаха! Но пак беше прекрасно!

– Защо избрахте сватба в България, а не в Ел Ей?

– Ние се преместихме да живеем в Лос Анджелис почти веднага след сватбата и медения месец. Но сме си мислели, сякаш на шега, че може да отидем някъде само двамата, на някой красив остров и да се оженим там, без много шум! Но тези разговори обикновено се провеждаха, когато бяхме изтощени от организация и справяне с всякакви казуси! И за двама ни семейството е най-важното и не бихме избрали място, на което то не би могло да присъства. А и това, че в момента живеем на друго място не значи, че България не нашият дом. За нас е важно всичко семейно да се случва там, откъдето сме и ние.

– Използвахте ли сватбена агенция за организацията или се справихте сами?

– Сами нямаше да се справим! Дори с агенция беше голямо предизвикателство… Агенция „Диаманти“ ни помагаха през цялото време и се занимаваха с организацията, украсата и цялото събитие. Между другото, украсата ни беше страхотна и точно както си я представяхме! Въпреки това е много работа и най-вече напрежение. Но ние бяхме на една вълна за повечето неща, а и имахме късмета да имаме семейства, които ни подкрепяха в нашите решения, което направи процеса приятен и позитивен.

– Кой е любимият ви сватбен ритуал и защо?

– Основните ритуали са много интересни. Ние сме големи късметлии, като българи, да имаме изобилие от ритуали, с богато значение. Прави нещата по-интересни и по-специални. Питката и менчето са ритуали, които харесваме, защото „предсказват бъдещето“, но на нашата сватба хвърлянето на букета беше най-запомнящия се такъв! Две момичета хванаха букета едновременно и го раздърпаха на две. Снимките от този момент са супер забавни! Но тях не споделяме…

– Краси, кое е най-романтичното нещо, което Антон е правил за теб?

– Целият ни живот заедно е като приказка. Тони е много романтичен и не мисля, че мога да степенувам. Но едно нещо със сигурност ме изпълва с любов всеки път като го видя и това е когато прекарва време с нашето бебе. Той е страхотен баща и няма по-романтично нещо от това.

 

– Споделихте много красиви сватбени снимки с нас. Споделете ни повече за фотографиите и кой талант беше зад камерата?

– Благодарим! Нашият фотограф всъщност е режисьорът на филма Терапията. Ние сме близки приятели и въпреки че го поканихме като гост, той държеше да ни снима. Ние не се дърпахме особено много! Станислав Христов, освен режисьор, е и фотограф и той е един от виновниците за хубавите ни снимки!

– По-лесно е да организираш сватба или екип за снимките на пълнометражен филм?

– Добър въпрос! Ние планирахме и двете едновременно и някак емоциите от двете събития са силно преплетени в нашата ситуация и е трудно да се прецени. Беше много натоварващ период, но всичко, което правехме беше за неща, които правим с желание и нямаме търпение да се случат. Разликата е, след сватбата работата по нея приключва, а след снимките – тепърва започва! А пък при нас и след сватбата напрежението продължи. Никога не сме си представяли, че ще се събуждаме в четири сутринта по време не медения ни месец в Бора Бора, за среща по Zoom, вместо, за да гледаме звездите!

 

– Живеете и работите заедно – какви предизвикателства срещате?

– Най-голямото ни предизвикателство е да си създаваме време за нас като двойка, без да намесваме разговорите по работа. Но е много важно! Романтиката трябва да се поддържа жива, независимо дали двойката работи заедно, или не.

– Коя е най-важната съставка за една страхотна сватба?

– Алкохол! Шегуваме се, разбира се. Най-важната съставка са двама човека, които се обичат и нямат търпение да си кажат „ДА“, независимо какво им поднася сватбеният ден.

– А за един филм?

– Екипът. Има огромна разлика, когато хората работят с желание и наистина искат да бъдат на сет. Ние имахме невероятен късмет с нашия екип и сме им безкрайно благодарни за отдадеността и позитивното настроение, с което идваха всеки ден. Снимачният процес беше интензивен, с дневни и нощни снимки, на различни локации и с много сцени, които зависят от външни фактори и в такива обстоятелства отношението между хората в екипа е изключително важно. Ние бяхме много задружни и нямаме търпение да снимаме следващия ни филм.

– В момента тече подготовката за премиерата на вашия дебютен филм „Терапията“, работите ли вече и по други проекти?

– Малко се издадохме в предния отговор! Да, в момента работим по постпродукцията на късометражен филм, по сценарий на Ваня Бакалова, който разглежда тежката тема за домашното насилие. Също така се готвим за снимки за нов пълнометражен филм, който ще снимаме лятото на 2025, отново с режисьор Станислав Христов. Имаме и други проекти, но те са в прекалено ранен етап, за да говорим за тях.